понеделник, 30 януари 2017 г.

Пет проблема на книжния блогър / буктюбър

Ще бъда откровена - аз съм от хората, които се оплакват. Не бих казала, че ми е хоби или любимо занимание, но често го правя. Обикновено си има причина, и колкото и да обичам блога си и канала си те също са ставали причина да се оплаквам. Ето и най-честите проблеми, с които се сблъсквам и с които според мен, почти всеки книжен блогър може да relate-не, както и няколко думи вдъхващи кураж и показващи светлата страна на нещата.

Преглежданията (статистиката)
Това далеч не е най-важното нещо, що се отнася до интернет, но винаги е тъжно, когато пост над който си се трудил много дълго време получи едва 20-30 преглеждания или дори по-малко. Това много често обезкуражава хората още в началото, защото въпреки усилията, които полагат да създадат нещо стойностно, те остават почти неоценени. Още по-тъжно (особено за буктюбърите) е, когато видиш необработено видео на пет-шест годишно, показващо сутрешната си рутина, събрало 1000 преглеждания, докато клипът, който ти си снимал няколко пъти, докато се получи и обработвал с часове и желание, има под 50 показвания. От друга страна обаче, това не бива да ни спира да правим нещата, които харесваме, а само да ни кара да продължим да се борим.

Времето
Онзи забавен момент в който пишеш статия и си мислиш, че ще отнеме най-много половин час, но отнема най-малко три. Не знам за другите бук блогъри, но при мен писането отнема най-малко два, а понякога дори повече часа, след което се впускам в корекции и оформления на постът, и накрая намирането на перфектните снимки, което включва доста ровене в google, tumblr и собствената ми галерия. В комбинация с това, че повечето учим или работим е доста трудно да се намери достатъчно време за написването на наистина качествен пост всяка седмица, поне по веднъж. On the other hand, ако има желание има и начин за това липсата на време, никога не трябва да е главно оправдание. Надявам се, че поне през лятото ще мога да превърна блогърството и влогърството във full time job.

Вдъхновението (идеите)
Не може да съм единствената, на която ѝ се е случвало просто да не знае какво да напише. Да отвори "Нова публикация" и да зяпа екрана, не можейки да напише и думичка. Да търси идеи в интернет, но в крайна сметка така и да успее да се вдъхнови. Най-неприятно е, когато не си писал/снимал нищо с месеци, все още нямаш вдъхновение и хората започват да мислят, че си мъртъв (добре преувечилих). И когато след 875928752905 милиарда години, най-накрая ти дойде музата, изведнъж осъзнаваш, че си забравил как да пишеш постове или снимаш клипове и тогава ти отнема още повече време. И все пак, понякога дори, когато нямам идеи ми харесва да приемам предизвикателството на съдбата и да пиша напук на всичко. Понякога се получават наистина хубави и интересни постове.

Reading slump
Най-неприятното в това да имаш блог за книги, но да си в reading slump прекалено често е, че нямаш за какво да пишеш. Не можеш да напишеш ревю, във всеки таг изреждаш едни и същи книги, а да не говорим за Wrap up и TBR постовете (и видеата). Когато не си чел повече от една книга през последния месец, колкото и желание да имаш е почти невъзможно да напишеш публикация. Но в края на краищата, се радвам, че понякога се "налага" да чета, защото нямам за какво да пиша, или изоставам от goodreads предизвикателството си, защото точно това ме кара да изляза от reading slump.

Прекаляването с компютъра
Това е особено често срещам проблем при букблогъри и особено буктюбъри, които живеят с родители. Обикновено те не разбират, че вие не просто ровите във facebook, вие правите нещо продуктивно. За жалост те упрекват децата си за това, въпреки че според мен воденето на книжен блог и създаването на качествен youtube канал са чудесно хоби, а дори и занимание, което бихме могли да развием и, с което можем да се занимаваме и в бъдеще и да се превърне в професия. Понякога дори сами се упрекваме, че сме прекарали цял ден в обработване на поредното видео. Вредите на компютрите са огромни, но щом правим нещо, което ни радва и е значимо за нас самите, можем да преодолеем подобни пречки. (Надявам се в бъдещето да има компютри, които не вредят нито на нас, нито на околната среда.)


Решение
Изводът от всичко това е, че винаги може да е по-добре, но може и да е по-зле. Няма значение със какви предизвикателства се сблъскваме, ако имаме достатъчно воля да ги преборим. Важно е да продължаваме напред, каквото и да става да не спираме да се движим. Няма само едно решение, което магически да оправи всичките ни проблеми. Да си бук блогър / ютубър е трудно, но също и толкова приятно. И точно за това аз избрах да се опитвам да публикувам все по-често и по-често. Мисля, че това ще е моята борба за 2017 - да организирам живота си, така че да имам време за всичко. И независимо от трудностите и проблемите, с които се сблъсквам, искам да вярвам, че ще успея. Защото истината е, че обожавам това, което правя.

Вие сблъсквали ли сте се с някой от тези проблеми? Ако да - с кои? А как ги преборихте?

Bye! And don't forget to blog...or someting.

2 коментара:

  1. Страхотен пост. Написаното е напълно валидно и за мен. За себе съм решила, че тази година ще се опитам да съм по-организирана и продуктивна, пък да видим.
    Успех с начинанието :)
    https://seasonsofaya.wordpress.com/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти много! Разгледах блога ти и вече се превърна в един от тези, които (в този случай ще) следя редовно ^^
      Също така - успех и на теб с:

      Изтриване